Нова Година в кризата

Не знам за вас, но на мен тази Нова година ми се стори малко тъжна. Нямаше го традиционното за този ден празнично настроение. Това се усещаше още преди Коледа.

Градът този път не промени облика си. По улиците просто запалиха коледната украса, останала несвалена от минали години. Тя е толкова до болка позната, че разликата с всички останали дни в годината беше незабележима. Апатията се усещаше не само в уличната украса. Съседите, които в други години едва изчакват да мине 1 декември, за да сложат венчета по вратите и шарени лампички по прозорците, тази година не проявиха такава инициативност. Червената панделка със звънче на врата ми вися самотно през цялото време.

Разбира се в новогодишната нощ кварталът отново приличаше на военна зона. За разлика от други години обаче, този път не бяхме в разгара на битката. Обикновено още около 5 часа следобед ходенето по улиците около блоковете става опасно. Този път дори навръх нова година обстановката беше като във военна зона по време на примирие. За разлика от истинското военно примирие обаче това не ме зарадва, защото по-скоро ми напомня за примирение. Примирение с липсата на перспектива в държавата, с безумната политика, с празните джобове и със допълнителното стягане на и без това стегнатия колан.

По-тъжна от обикновено беше и новогодишната телевизионна програма. "Водещата" евтина империалистическа телевизия BTV си спретна хард-чалга коледно парти с шоуто на Слави и концерт на Пайнер след полунощ. След масираното облъчване с турски сериали, това беше триумфът на ориенталската ниска псевдо култура, която и без това отдавна е обзела въпросната телевизия. Новогодишната нощ беше огряна от огромни количества кючеци, плейбеци, изкуствени цици, прясно изрусени и намотани къдрици и много други характерни признаци на родния "елитарен" мутро-барок.

Но въпреки всичкото старание, положено от политиците и медиите, обикновените хора си останаха хора. Когато сутринта разхождах кучето, колкото непознати хора срещнах, толкова поздрава за нова година получих. А това е по-важно от кризата, по-важно от политиката, по-важно и от лошия вкус на "водещите" медии. Това ще остане много след като Дянков, Цветанов, че дори и Бойко Борисов са останали в прегръдката на историята. В историята българите са преживели много по-големи кризи от тази. Предполагам, че и този път ще я преживеем. Но все пак беше малко тъжно.