За Алма Матер и хората

Отдавна ми е ясно едно - за да завършиш висше образование трябва да си малко нечовек. Определено не е толкова трудно, за да изисква свръхчовешки способности. Не е и толкова скучно. Но администрацията е способна да смачка ентусиазма и на най-вдъхновения студент най-късно до средата на втората година от следването.

Един от инфарктните моменти всеки семестър е плащането на таксите. Грандиозните опашки започват да се явяват в кошмарите още дни преди началото на определения за целта срок. А с началото на въпросния критичен период кошмарите се превръщат в реалност. До преди няколко години в СУ касите бяха разположени в няколко доста раздалечени стаи на първия етаж в сградата на ректората. Това блокираше какъвто и да е достъп до Алма Матер поне за седмица. Измисляха се сложни стратегии, кой да чака на едната опашка, кой да обиколи останали и да сигнализира къде има най-голяма вероятност да се мине без 4-5 часа чакане.

Днес университетът си има т.нар. "Паричен салон". Въпреки гордото наименование това не е нищо повече от едно фоайе в забутан ъгъл на университета, където иначе никой не би стъпил, където са събрани всички каси. Това обаче се оказа отбиване на номера, а не решение на проблема. Опашките просто бяха прикрити, за да не се излагаме пред хората все пак. Олицетворение на старата шопска поговорка "Я можем да се насерем, важното е да се не изложим".

В крак с модата беше въведено и плащане по банков път. Една малка подробност е, че след като бързо и спокойно си платите в банката, пак трябва да се наредите на опашка пред касата, за да ви сложат печат, че сте платили. Банковите документи очевидно важат навсякъде, но не и в университета. За да изпреварят СУ в меренето на... модните постижения, УНСС пък са разположили банка на ъгъла на сградата си. Друг избор за плащане няма. Така че към стойността на таксата трябва да прибавите и цената на банковия превод. В дъжд и пек сте длъжни да висите на ливадата пред университета и да си плащате за "удоволствието".

Самото плащане обаче не е краят на мъките. След касата предстои посещение при секретарката на факултета, носеща вдъхващата респект титла "Инспектор". Във всеки факултет това е най-популярната личност - във ФЖМК всички познават Ичева, в ЮФ - Агова и т.н. Тези лица са несменяеми, те нямат възраст. Злите езици говорят, че те са виждали Лили Иванова на млади години, а Бойко Борисов разрешил на Слънцето да свети, едва след като те му подписали академичната справка. И както една от тях многозначително казва "Внимвай, моето момче, защото деканите идват и си отиват, а аз оставам!". Десет души пред техните кабинети значи поне половин ден чакане, а незнайно как изгубените оценки служат за подгряване на обстановката, ако страстите започнат критично да утихват.

След като доста време не бях ходил в университета по време на плащане на такси, през последните три дни и това се случи. Опашката заемаше два етажа. Припомних си всички тези неща и се замислих какво точно ме задържа в СУ вече 8 години, след две изкарани бакалавърски степени и една магистратура. Макар и да прозвучи странно, аз наистина съм доволен от образованието, което получих в Алма Матер. Разбира се имаше недоразумения, понякога доста големи, но съм дълбоко убеден, че висшето образование е такова, каквото сам си го направиш. Преподавателят не е учителят, който налива с фуния в главите на учениците, а подпомага процеса на създаване на това, което имаш намерение да създадеш от себе си. Някой помагат, други не толкова, трети откровено пречат, но в края на крайщата това е животът и едва ли някой очаква всичко да бъде розово.

Един от светлите лъчи в иначе мрачната действителност на българската наука е Докторантското училище, организирано от Философския факултет на СУ. Наистина помощта, която то предлага е скромна - предимно лекционни курсове, субсидии за закупуване на книги (в размер на 100 лв.) и възможности за публикуване на статии в научни сборници, но все пак това дава усещането, че не си изоставен в работата си. Само от теб обаче зависи да я докараш до успешен край!

Сняг през януари??!! Изключено!

Винаги съм се чудил как ли го правят например в Сибир. Не, не става дума за онова, защото предполагам, че го правят по нормалния начин. Но не мога да разбера как се справят със снега.

Фактите са красноречиви - в далечните части на Азия метър-два сняг не са в състояние да парализират живота. Всичко си върви с нормалния ритъм, а много от по-централните улици в градовете са изчистени до асфалт, въпреки че стените от сняг наоколо са по-високи от колите. Хората ходят спокойно на работа, без това да им отнема часове, а по някаква причина градският транспорт не закъснява. Първите снежинки там не повдигат смешния въпрос дали трябва да се качи цената на парното, защото на много места такова нещо просто няма, а където го има тръбите му отдавна са спукани. Да не забравяме и ескимосите, които съвсем безметежно си живеят във вечния сняг и изобщо не им хрумва, че той може да създава проблеми на някого.

Едно от нещата, които харесвам най-много в Интернет е, че мога да се запозная с хора, които едва ли бих срещнал по някакъв начин наживо. И така преди години се запознах с едно момиче от далечния руски град Сургут. Ако се чудите къде ли се намира това - разстоянието е от тук до Москва и още толкова нататък. Докато у нас все още имаше студени зими, една вечер, седнал на топло пред компютъра се се оплаках на това момиче, че навън е -10 градуса, а заради 15 см. сняг едва съм успял да се докопам до университета навреме за изпит. Почувствах се напълно затапен, когато ми отговори, че при тях е -32 градуса, снегът е около метър и единственото затруднение, което тя срещнала през деня било, че милиционерите връщали хората, които са излезли без ушанки.

Нарочно давам пример със Сибир, а не евентуално с Испания. Испания е топла страна, големите снегове там са рядкост и е нормално властите да нямат необходимата подготовка за справяне с тях.

Недопустимо е обаче ние да бъдем изненадвани. Съвсем не бяха толкова отдавна времената, когато снегът не се топеше от октомври до март. Напоследък обаче 10 см сняг блокират София по-добре от цяло стадо разгневени таксиметрови шофьори.

Днес, както и всеки друг ден, пристигнах на работа в 9 часа. Всичко по пътя беше спокойно, нормалното ежедневно задръстване. Точно по това време почнаха да падат редки снежинки. И ето какви бяха новините само около час и половина по-късно: "Спря движението заради снега", "Блокира движението по бул. България", "Движението в центъра е блокирано", "Улиците остават непочистени". Само един час не особено силен сняг, ни хвърлиха в хаос. Кой, как и защо е виновен всеки може да реши за себе си.

Снегът обаче подтиква хората към създаване на интересни решения в стил "Балканска феноменология". Чували ли сте, че според закона ледените висулки от покривите трябва да бъдат почистени??? Това разбира се е правилно, но кой би тръгнал да се занимава на студа да прави кефа на някакви пешеходци. Едно въженце с висяща хартия с ръкописен надпис "Внимание падащи висулки! Преминаването забранено" отклонява движението от тротоара към най-близката улица. За първи път видях този бисер на родното творчество при сградата на Икономедиа миналата зима. Светлият пример беше последван от много други предприемчиви собственици на сгради. Разбира се на улицата може да те прегази кола с летни гуми, слаломираща в снега като Алберто Томба в най-добрите си години. На никой обаче не му пука - важното е, че не си умрял на тротоара до сградата и няма да създадеш проблеми на собственика й.

Снегът обаче може и да сплотява хората. Паркинга пред блока за поредна сутрин беше огласен от псувните по адрес на "майката на акумулатора" и всичките му останали женски роднини. Една кола обаче ненадейно успя да запали, а шофьорът й любезно извади комплект кабели и започна да помага на отчаяните си колеги. Паркингът изведнъж заприлича на опитно поле, което е в състояние да впечатли всеки дипломиран ядрен физик. А наоколо хората усмихнати пушат цигари и чакат замръзналите акумулатори да се съживят.

Разбира се зимата и снегът пораждат романтични мисли. Така някоя блажено унесена журналистическа глава е решила да пусне като топ новина в агенция Фокус следното заглавие "София: Вали сняг". Все още смятам, че този факт е очевиден и няма нужда да четем за него, но ако питате Бойко Борисов, като нищо може да се окаже, че всъщност сняг не само не вали, но и никога не е валял, а всичко е просто долна инсинуация, скалъпена от комунистите...