Три години вече ми се случва за по няколко дни да влизам в ролята на най-злия враг на кандидатстудентa по журналистика, а именно - проклетия квестор. Всъщност това е доста скучна работа - 4 часа висиш и се стараеш да не гледаш тъпо, защото това е може би единственият изпит, на който никой не се опитва да преписва. Все пак, какво ли толкова можеш да препишеш на едно есе...
Но посред цялата скука, винаги, ама абсолютно винаги, ще се намери някой който да ти покачи адреналина. Не говоря за мацките, които се явяват с колан вместо пола и мрежа за картофи, която по някаква причина наричат блуза. Не говоря и за момченцата, чиито китки се развяват толкова меко и отривисто, че някоя лъскава мацка би им завидяла.
Имам предвид по-негативни емоции. Винаги някое от седящите бъдещи попълнения на Алма Матер, ще успее да те изненада с явна демонстрация на това, че средните училища не си вършат работата. И за гарнитура - със самочувствие покачено до небесата. Можеш ли да обясниш на момиче, гордо рисуващо портрети по листата си, че това не е изпит по рисуване и това се счита за знак, когато първата му реакция е "Вие сте ограничени и задръстени, коне с капаци, ограничавате ми творчеството..."? По-скоро не, защото на обладаната от мания за величие млада дама и през ум не й минава, че вероятно квесторът по-добре знае какво не може да мине пред комисията.
Както и да е. Тая година се падна тема, която ми се видя съвсем подходяща за появилите се на изпита кандидати. "Ах, този мол!". В залата положението беше точно като в мол. Всички лъскави и абсурдно изглеждащи парцалки, които се виждат по витрините в произволно избран мол, бяха представени и в скромната заличка на СУ. Типично по моладжийски комбинациите бяха безумни, гримът тежък, а прическите - в стил "разтекъл се сладолед". Не беше трудно човек да се убеди, че iPhone 4G не е никакъв проблем за доскорошните ученици. Изобщо пред себе си имахме 31 чудесни копия на манекените от витрините.
Много по-лошо беше обаче, че и интелектуалната дейност, която се разви в стаята през следващите 4 часа не се различаваше много от тази на манекените. Много голям процент от присъстващите си тръгнаха без да успеят да изпишат и една страница за мястото, което очевидно познават добре. Други писаха по много, но ужасно неграмотно, трети хем много, хем грамотно, но абсолютно несъдържателно.
След 3 часа писане, пред мен появи момче, което ми заяви, че трябва да му дам нов лист, защото е сбъркало заглавието на темата. С удивление забелязах, че на листа му е изписано "Ах, този МОN!", каквото и да означава това всъщност. Поглеждайки навътре в листата, открих есе за някаква странна реформа в МОН (Министерство на образованието и науката). В главата ми почнаха да се редуват въпроси - този наистина ли не може да чете?, ама пък поне не е ли чул като прочетох темата? къде е блял 3 часа, та не е попитал как точно е темата, щом не му е ясна?... Разбрахме се, че ще му дадем нов комплект и ще пише колкото може в оставащото време.
Постепенно обаче започнах да разбирам, че момчето е съвсем право да се обърка. Не защото нивото на образованието в гимназиите е трагично, не защото главите на учениците се задръстват от клишета, не защото чалгата е обсебила съзнанието на децата и не защото комунистите са виновни за поредната издънка на Бойко Борисов. Впечатление правеше, че есето на това момче започваше с израза "За да бъда откровен...". Това ме накара да се замисля, че за такова откровение все трябва да има някаква причина.
Всъщност МОН дотолкова е заприличал на мол, че човек може и да не проумее разликата. В мола днес правят намаление на цените в еди кой си магазин. В министерството решават да направят намаление на субсидията на университетите. Утре в мола фалират 2 магазина - министерството затваря нови 20 училища по селата и заплашва, че ще затвори и СУ, ако последният не си плати сметката за парно. Еди-къде си откриват нов мол, въпреки че заради кризата няма клиенти и за тия, които вече са открити. МОН открива Пернишки университет за телекомуникации, компютри и архитектура (моля сами да си направите абревиатурата, за да можем да спазим културния тон тук), въпреки че до предния ден министърът е обяснявал, че в България имало прекалено много университети. Влизайки в мол всеки се възхищава на лъскавия интериор, но излизайки разбира, че това е едно място, чиято единствена цел е да те завлече във вакуума си. В системата на МОН положението е подобно - посрещат те лъскави брошури и силни думи, но на излизане разбираш, че това са само думи.
Това момче беше право. МОН има нужда от реформа. Защото не е мол и не трябва да бъде. Защото никоя държава не се крепи на моловете, но най-богатите държави се крепят на науката. Защото не можеш да доведеш университетите си до просешка тояга и да се надяваш, че всичко просто ще отшуми. Защото МОН не е причина за съществуването на науката, а е следствие от нейното съществуване. И това ще бъде така дори след фалита на последния мол... или МОN...
