24 Май - денят на...???

Ето, че най-накрая се случи и аз да успея да надвия хроничния си мързел и като един истински журналист да коментирам събитията още преди да са се случили. Преди обаче да пристъпя към това, искам да честитя 24 Май на всички, които се чувстват свързани със славянската писменост и българската култура, и да им пожелая все по-често да имат повод за гордост слушайки това!
Както повечето ми приятели знаят, при мен творческото мислене се активизира по някое време към полунощ, когато логическото вече спи дълбоко. Затова и резултатите от опитите ми да мисля по това време са непредсказуеми, а за зла участ точно тая нощ се случи да се замисля за 24 Май.
Мъчи ме един на пръв поглед глупав въпрос - някой знае ли какво точно празнуваме днес?? Това, което аз доскоро знаех като "Денят на славянската писменост" сега е добавило към името си и някакви подробности за "българската култура" или поне така го бяха формулирали колеги от различни медии и някои официални съобщения. Както обикновено първо се усъмних в себе си и попитах Google как всъщност се казва празникът. Още първите два резултата се разминаваха - вариант 1 "Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост" и вариант 2 "Ден на славянската писменост и култура".
Ако приемем за верен вариант 1 то следват няколко логични въпроса. На първо място - не е ли именно създаването на славянската писменост най-голямото събитие в историята на българската просвета и култура? И ако не беше тя, на какъв хал щяха да са те сега? Щеше ли изобщо да има такива понятия? Ако прочетем "За буквите" на Черноризец Храбър ще се убедим в огромното значение на тези малки знаци. Не заслужават ли те един самостоятелен празник, който да им отдава заслуженото като основа на просветата, културата и държавата като цяло? Както всички студенти от ФЖМК добре знаят - писаното слово може да създава държавност преди да е създадена държава. А това е важно!
Вторият вариант също е скрита лимонка и трябва да се използва внимателно. Нашата култура славянска ли е? Въпреки сходствата с някои околни държави, все пак не е ли специфично българска? А писмеността не е ли преди всичко българска, създадена и приложена в съществуващата ни вече държава, която се е казвала именно България, а не Славяния например?
Както и да е, това са отдавна минали въпроси, които трябва да оставим на историците да разрешават. Кой обаче трябва да празнува днес? Учителите, писателите, поетите? Напоследък обаче всички те са в очевадна творческа дупка... Артистите, музикантите, фотографите? Постановките в театрите ни са плоски, често комбинация от мощна американизация и мутро-барок, гледаемите ни филми се броят на пръстите на половин ръка, а за музика е по-добре да не отваряме дума... Или пък министърът на образованието, докато прави поредния, да се надяваме - неуспешен, опит да закрие Българската академия на науките и компроментира докрай и без това измъчените висше образование и научни степени? Дали пък няма да празнува и онзи пловдивски научен корифей, който предлагаше да сменим кирилицата с латиница, защото така било "по-европейско"? Или пък всички ние, които малко или много пишем на "маймуница", докато си говорим в Интернет?
Истината е жалка, но е въпреки това е истина. Нa 24 Май ние празнуваме просто един почивен ден повече. Един ден като всички останали, които минават без да ги забележим, но винаги в компанията на словото. Може би защото то е било в началото и е много вероятно да остане и до края. Leka no6t ;)

Да протестираш напук

В последните няколко дни отвсякъде ме дебнат смущаващи новини - Студенти и преподаватели ще протестират срещу орязаните субсидии на висшето образование, БАН подкрепя протестите на СУ и други подобни митологично звучащи заглавия. По принцип съм убеден в силата на университетските протести за промяна на статуквото, макар и понякога това да става в прекалено идеализирана насока, от която се възползват интереси, нямащи нищо общо с университетите или образованието като цяло. Но не може да се отрече, че мнението на студентите оказваше влияние във всички решителни моменти на безкрайния ни преход.

И все пак не виждам логика в настоящите протести. Някъде в дълбините на всемирния преход, реформата на висшето образование потъна със скоростта на петролен танкер и остави на повърхността на водата същите лепкави черни петна, които е толкова трудно да бъдат отстранени. Затова академичните институции вече заприличаха на битпазар, където диалогът тече приблизително по следния начин:

М(инистерство): "Няма да ви дадем пари, оправяйте се както знаете!"

У(ниверситети): "Ние тогава ще вдигнем таксите, студентите да се оправят както знаят!"

С(туденти): "Що ли не ви $%^#^&$^ мамата, ние пък заминаваме за Германия, хем е по-евтино, хем знаем за какво си даваме парите"

М: "Намаляват кандидатстудентите, ще закриваме ВУЗ-ове, ако не почнете да приемате само с матура!"

У: "Не щем да приемаме с матура, ама искаме да пускаме бакалаври за 3 години, а да цедим високи такси от магистрите по две години"

С: "Дреме ни на #$%%^$. Wir fahren nach Deutschland nach 3 Wochen!!!"

M:"Виновни са феодалните старци от БАН! Да се закрие всичко, тук е кофти човешкия материал, ще внасяме готвачи от Китай. Те са гладни, могат да живеят само на ориз, далавера от всякъде".

У:"Аз пък си купих Мерцедес, яд ли ви е?"

С (все още непритежаващи билет за самолет): "Преподавателите не идват на лекции"

У: Всеки професор стои в университета по 9000 часа годишно! Къде гледат студентите, та не са ги видели??? А да ви кажа, мързи ме да се подписвам, та вижте как ще се оправяте с ония дипломи там. Твърдят, че не били законни така, ама това е организирана атака срещу нас!"

С: (вече притежаващи билет за самолет): Има два изхода от кризата - Терминал 1 и Терминал 2 на летище София!!!"

Две специалности и докторантура в СУ ме убедиха, че качеството на висшето ни образование е под всякаква критика. Преподават се масово остарели факти, специалностите не са практически насочени и на практика излизаш от университета без да знаеш нищо за бъдещата си работа, ако изобщо намериш такава. Да, има добри преподаватели, но системата ги смачква, за сметка на станалите известни наскоро рекордьори по часове от юридическия факултет и други техни подобия. Бил съм студент на Пантев, Натов, Борисов и Колев. Всички добре знаем, колко свободни лекции сме имали, колко лекции са ни водени от асистенти и на колко лекции е трябвало да си четем доклади, за да запълним все пак с нещо времето. Наистина, прекарвайки 20 часа в денонощието в университета, може и да пропуснеш някой и друг час... човещинка си е.

С вдигането на таксите обещаваха по-високо качество на образованието. В нечии болен мозък това определение се заключаваше обаче в подобряване на дограмата, инсталиране на големи плазми из коридорите и т.н. Разбиранията отново се разминаха.

Като докторант, аз съм съгласен, че университетите имат нужда от пари. Но като данъкоплатец искам да знам за какво точно се отпускат тези държавни субсидии. Повече пари се дават срещу по-добър продукт. Това е основен закон на пазара. А продуктът, който висшето ни образование отдавна не е конкурентоспособен. Така че преди по стар български обичай да искаме пари, пари и пак пари, нека да предложим нещо по-добро! Тогава ще имаме право на протест. Иначе просто протестираме напук.