Ето, че най-накрая се случи и аз да успея да надвия хроничния си мързел и като един истински журналист да коментирам събитията още преди да са се случили. Преди обаче да пристъпя към това, искам да честитя 24 Май на всички, които се чувстват свързани със славянската писменост и българската култура, и да им пожелая все по-често да имат повод за гордост слушайки това!
Както повечето ми приятели знаят, при мен творческото мислене се активизира по някое време към полунощ, когато логическото вече спи дълбоко. Затова и резултатите от опитите ми да мисля по това време са непредсказуеми, а за зла участ точно тая нощ се случи да се замисля за 24 Май.
Мъчи ме един на пръв поглед глупав въпрос - някой знае ли какво точно празнуваме днес?? Това, което аз доскоро знаех като "Денят на славянската писменост" сега е добавило към името си и някакви подробности за "българската култура" или поне така го бяха формулирали колеги от различни медии и някои официални съобщения. Както обикновено първо се усъмних в себе си и попитах Google как всъщност се казва празникът. Още първите два резултата се разминаваха - вариант 1 "Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост" и вариант 2 "Ден на славянската писменост и култура".
Ако приемем за верен вариант 1 то следват няколко логични въпроса. На първо място - не е ли именно създаването на славянската писменост най-голямото събитие в историята на българската просвета и култура? И ако не беше тя, на какъв хал щяха да са те сега? Щеше ли изобщо да има такива понятия? Ако прочетем "За буквите" на Черноризец Храбър ще се убедим в огромното значение на тези малки знаци. Не заслужават ли те един самостоятелен празник, който да им отдава заслуженото като основа на просветата, културата и държавата като цяло? Както всички студенти от ФЖМК добре знаят - писаното слово може да създава държавност преди да е създадена държава. А това е важно!
Вторият вариант също е скрита лимонка и трябва да се използва внимателно. Нашата култура славянска ли е? Въпреки сходствата с някои околни държави, все пак не е ли специфично българска? А писмеността не е ли преди всичко българска, създадена и приложена в съществуващата ни вече държава, която се е казвала именно България, а не Славяния например?
Както и да е, това са отдавна минали въпроси, които трябва да оставим на историците да разрешават. Кой обаче трябва да празнува днес? Учителите, писателите, поетите? Напоследък обаче всички те са в очевадна творческа дупка... Артистите, музикантите, фотографите? Постановките в театрите ни са плоски, често комбинация от мощна американизация и мутро-барок, гледаемите ни филми се броят на пръстите на половин ръка, а за музика е по-добре да не отваряме дума... Или пък министърът на образованието, докато прави поредния, да се надяваме - неуспешен, опит да закрие Българската академия на науките и компроментира докрай и без това измъчените висше образование и научни степени? Дали пък няма да празнува и онзи пловдивски научен корифей, който предлагаше да сменим кирилицата с латиница, защото така било "по-европейско"? Или пък всички ние, които малко или много пишем на "маймуница", докато си говорим в Интернет?
Истината е жалка, но е въпреки това е истина. Нa 24 Май ние празнуваме просто един почивен ден повече. Един ден като всички останали, които минават без да ги забележим, но винаги в компанията на словото. Може би защото то е било в началото и е много вероятно да остане и до края. Leka no6t ;)
Както повечето ми приятели знаят, при мен творческото мислене се активизира по някое време към полунощ, когато логическото вече спи дълбоко. Затова и резултатите от опитите ми да мисля по това време са непредсказуеми, а за зла участ точно тая нощ се случи да се замисля за 24 Май.
Мъчи ме един на пръв поглед глупав въпрос - някой знае ли какво точно празнуваме днес?? Това, което аз доскоро знаех като "Денят на славянската писменост" сега е добавило към името си и някакви подробности за "българската култура" или поне така го бяха формулирали колеги от различни медии и някои официални съобщения. Както обикновено първо се усъмних в себе си и попитах Google как всъщност се казва празникът. Още първите два резултата се разминаваха - вариант 1 "Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост" и вариант 2 "Ден на славянската писменост и култура".
Ако приемем за верен вариант 1 то следват няколко логични въпроса. На първо място - не е ли именно създаването на славянската писменост най-голямото събитие в историята на българската просвета и култура? И ако не беше тя, на какъв хал щяха да са те сега? Щеше ли изобщо да има такива понятия? Ако прочетем "За буквите" на Черноризец Храбър ще се убедим в огромното значение на тези малки знаци. Не заслужават ли те един самостоятелен празник, който да им отдава заслуженото като основа на просветата, културата и държавата като цяло? Както всички студенти от ФЖМК добре знаят - писаното слово може да създава държавност преди да е създадена държава. А това е важно!
Вторият вариант също е скрита лимонка и трябва да се използва внимателно. Нашата култура славянска ли е? Въпреки сходствата с някои околни държави, все пак не е ли специфично българска? А писмеността не е ли преди всичко българска, създадена и приложена в съществуващата ни вече държава, която се е казвала именно България, а не Славяния например?
Както и да е, това са отдавна минали въпроси, които трябва да оставим на историците да разрешават. Кой обаче трябва да празнува днес? Учителите, писателите, поетите? Напоследък обаче всички те са в очевадна творческа дупка... Артистите, музикантите, фотографите? Постановките в театрите ни са плоски, често комбинация от мощна американизация и мутро-барок, гледаемите ни филми се броят на пръстите на половин ръка, а за музика е по-добре да не отваряме дума... Или пък министърът на образованието, докато прави поредния, да се надяваме - неуспешен, опит да закрие Българската академия на науките и компроментира докрай и без това измъчените висше образование и научни степени? Дали пък няма да празнува и онзи пловдивски научен корифей, който предлагаше да сменим кирилицата с латиница, защото така било "по-европейско"? Или пък всички ние, които малко или много пишем на "маймуница", докато си говорим в Интернет?
Истината е жалка, но е въпреки това е истина. Нa 24 Май ние празнуваме просто един почивен ден повече. Един ден като всички останали, които минават без да ги забележим, но винаги в компанията на словото. Може би защото то е било в началото и е много вероятно да остане и до края. Leka no6t ;)
Написаното е страхотно Иво! Изказвам своята благодарност! Браво! Аз съм Росен, ако ме помниш. Бих споделил, че Словото е вечно и винаги ще бъде, без значение кой го "посреща" като начало и кой като край.
ОтговорИзтриванеАз празнувам 24 май като ден на българските букви. И честно казано не си задавам философски въпроси за "славянска писменост" и "българска култура". Смятам, че всички българи би следвало да се гордеят с азбуката си и да почитат 24 май като най-българския празник. Заведох 1-годишната си дъщеря на манифестация (или както там го наричат сега), купих й книжка и се надявам и тя да се радва "на буквите" като мен.
ОтговорИзтриване