Бизнесът смърт

Внимание! Докато седиш пред компютъра и лапаш мухите някой наистина желае смъртта ти! докато пиеш бира с приятели - също, докато спиш - също. Не се заблуждавай - заплахата не идва от хората на Осама, тя е българска и родна, а носителите й са на вид съвсем обикновени хора, които е трудно да разпознаем в тълпата. Докато не се сблъскаме по един или друг начин със смъртта.

Сигурно вече сте се сетили, че говоря за погребалните агенции и техните агенти. Наскоро се наложи да присъствам на две погребения и бях потресен от дейността на тези уж траурни организации.

Истината е - смъртта е бизнес. И при това - доходен бизнес. Може би защото е неизбежна, а в такъв момент близките предпочитат някой да им помогне с цялата организация и бумащина, било то и на твърде висока цена. И все пак...

В близост до всяка по-голяма болница има поне няколко погребални агенции. Понякога бързината им е просто смайваща. Още преди лекар да ви съобщи печалната новина, към вас се носи тълпа от погребални агенти, блъскащи се с лакти, стараейки се да спънат съседа, за да не ви достигне преди тях. Незнайно как те вече знаят всичко за вас и за починалия и са готови да ви предложат и от пиле мляко, за да бъде погребението по-луксозно.Обстановката много наподобява обикновен битак, а в очите на агентите се чете същата жажда да ви приберат парите, каквато и в очите на циганите на битака.

Следвайки замъгления от тъжната вест здрав разум, се стараете да изберете най-почтено изглеждащия от заобикалящите ви агенти. Тогава започва истински чаршийски пазарлък. задачите са прости - агентът ще се опита да ви измъкне колкото се може повече пари за картонена кутия, наречена за по-убедително "луксозен ковчег", и за всички съспътстващи грижи, а вие от своя страна, знаейки, че тези "услуги" са силно надценени, ще се опитвате да му дадете колкото се може по-малко, спазвайки с усилие правилата на добрия тон. Когато сделката е направена, се пристъпва към действието.

Тук вече става страшно. Искате превоз??? Забравете специално оборудваните катафалки, които сте виждали по филмите. Изкорубен Fiat Marea например, със свалени задни седалки изпълняваше ролята на траурен автомобил на едно от двете погребения, на които присъствах. Понеже беше зима, пътуваха с отворени прозорци, за да поддържат необходимата ниска температура. Как става това през лятото остана неясно. Трима агенти придружаваха ковчега като единият от тях го използваше за облегалка. Освен това технологиите като GPS са прекалено нови за този бизнес, та групата беше успяла да се изгуби по пътя и пристигна с повече от час по-късно. Разбира се всичко това не поставя под въпрос уговорената висока цена. Цялото трошене на нерви струваше над 1000 лв.

Закъсненията не са нещо необичайно й на софийските централни гробища. Изглежда във връзка със световната финансова криза, управата на гробищата е оставила парка с необходимия жизнен минимум от персонал. Твърде многото погребения, създават опашка от чакащи, а обърканите хора се питат "Извинете, това погребението на еди-кой си ли е?". Над обредната зала пък е закачено електронно табло, на което излизат имена с часове... като на автогара или пред гише в учреждение.

Когато успеете да влезете в залата, обредът започва с няколко думи, изречени с фалшив патос, от красива блондинка, чиито визия и глас напомнят по-скоро за филмите след полунощ, отколкото за траурна церемония. А когато наближи времето за следващия "клиент" персонала започва нервно да пристъпва от крак на крак и по всякакъв начин да показва на бавещите се, че е време да се изнасят.

И така въпреки нервите, всичко отминава под знака на тъгата. Но все пак остава горчивото чувство, че ние сме просто една стока, дори когато умираме...

RIP

Иван Алексиев (1928 - 2009)

проф. Мирчо Спасов (1933 - 2010)

Честит празник, момичета!

Дали жената е създадена от реброто на мъжа? Честно казано не вярвам! Защото, колкото и да не си го признаваме, ние без жените не можем. Историята го е показала - зад всеки велик мъж стои една велика жена. Защото не искам да повярвам колко време жените са страдали заради тази глупава легенда. Дори днес, когато уж всички сме равни, на много места по света мъжете все пак се считат за по-равни. Мислим си, че сме се отдалечили от тези неща, но все още балканската представа за идеален живот "Ракийката, салатката и да набиеш жената преди лягане" не ни е изоставила.

Все пак истината е една - жената е по-силна от нас. И колкото и да я бием, колкото и да я унижаваме, ние сме излезли от нейната утроба и това винаги ще я прави по-силна от нас. И ние го знаем. Тя също. Затова един женски поглед може да срази и най-силния мъж, както никое оръжие не може.

Преди време гениалният Джон Ленън изпя "Woman is the nigger of the world". Помислете само колко трагично вярно е това. И колко е жалко всъщност.

Мили момичета, надявам се днес поне малко да успеем да компенсираме всичките си грешки към вас. Макар и да забравяме понякога да го показваме, ние ви обичаме. Обичаме ви такива, каквито сте - красиви, проницателни, капризни, недоволни, щастливи, закачливи, чаровни и просто неустоими. Останете винаги такива и винаги ни карайте да се чувстваме, така както само вие умеете.

John Lennon - Woman

Woman I can hardly express,
My mixed emotion at my thoughtlessness,
After all I'm forever in your debt,
And woman I will try express,
My inner feelings and thankfullness,
For showing me the meaning of succsess,
oooh well, well,
oooh well, well,

Woman I know you understand
The little child inside the man,
Please remember my life is in your hands,
And woman hold me close to your heart,
However, distant don't keep us apart,
After all it is written in the stars,
oooh well, well,
oooh well, well,

Woman please let me explain,
I never mean(t) to cause you sorrow or pain,
So let me tell you again and again and again,
I love you (yeah, yeah) now and forever,
I love you (yeah, yeah) now and forever

Когато ти е кеф да не ти е кеф...

Има една порода хора, на които просто им е кеф да им е гадно. Спомням си знаменит разговор от ученическите години в немската гимназия:

Х: Абе знаеш ли, преди ми беше кеф да ми е гадно...

У: А сега какво? Сега ти е гадно да се кефиш нали?

Истината е, че ако искаш да ти е гадно, то винаги ще си намериш причина за това. Според мен това е някакъв, макар и по мое мнение извратен, начин да се наслаждаваш на живота и да вкарваш известна доза смисъл в него. Както казва една поговорка "If you enjoy hating life, you don't hate life - you enjoy it".

И все пак се изненадвам какви поводи за депресия и чумерене намират някои хора. В един от форумите, които посещавам редовно, въпреки че това става все по-безсмислено с течение на времето, един известен форумен оратор наскоро пусна пространна тема колко му е гадно от това, че хората празнуват Баба Марта и колко го депресират сергийте с мартеници из центъра. Разбира се, за да не излезе, че въпросния индивид е просто поредния депресар по форумите, той постъпи като типичен форумски депресар - в словесното си излияние се постара да докаже на всички нисши духом, които се кефят на празника, че всъщност те са прекалено прости в сравнение с неговата възвишена личност.

Баба Марта неволно разбуди страстите и на друг блогърски типаж, очевидно член на секта или умопобъркан поп. За него мартениците изведнъж се оказаха в разрез с християнството и всички възможни ценности. Те щели да погубят кръста, а пък всички, които ги носят, били заблудени овце в ръцете на Сатаната. По-нататък авторът обяви, че изливайки "свещената болка, която дави душата му", всъщност той се явява единствен източник на "свещената истина" и ако нямаше да прозвучи прекалено нагло, сигурно би се обявил и за достоен сам да увисне на кръста.

Два дни по-късно на мода излязоха други теми - защо на Националния празник по Нова Телевизия давали турски сериал. Разбира се по кабела ти може да текат още 150 канала, но по някаква причина точно на 3 Март ти ще седнеш да гледаш точно Нова телевизия и нищо няма да те подсети, че можеш с едно натискане на копчето просто да разкараш турския сериал и да гледаш каквото ти е кеф. Или по-добре да поизлезеш малко на въздух, защото времето беше хубаво, а движението - спокойно. Гледането на Нова телевизия не е задължително, а според мен не е и препоръчително, но това е отделен въпрос.

Вървейки привечер на 3 Март по жълтите павета, отчаяно търсейки кафе, което да отговаря на единственото изискване да не е пренаселено, случайно срещнахме и групичка симпатизанти на Атака. Очевидно и техните редици оредяват постоянно, защото в сравнение с минали година тази групичка едвали би могла да формира повече от 3-4 карета белот, което е направо жалка картинка. Начумерени и видимо добре почерпени момченца и момиченца в края на пубертетската възраст преминаха площада с войнствени крясъци "Атака, Победа" и се натовариха на един автобус, след което всичко утихна. Кого точно атакуваха и как имаха намерение да го победят не стана ясно нито от виковете, нито от развените знамена, но това едва ли има значение. От друга страна ако приемем, че така са отбелязвали годишнината от Освобождението, то не стана ясно какво общо има тяхната Атака с тази Победа и дали този, когото преди няколко години те обявиха за "новия Левски" е поне малко достоен за сравнение с кръпката на цървула на истинския Васил Левски. Но както и да е, важното е - те бяха сърдити... на някого... за нещо... както винаги. Докато в нормалните държави националния празник е повод за огромни тържества, които се помнят с години, ние тук го използваме, за да се разделим максимално. И да псуваме турците, циганите, руснаците, политиците, гадния европейски съюз, президента, бат Бойко, комшията и дори себе си за това, че обичаме да ни е гадно и не можем да се отървем от тоя навик, от което ни става още по-гадно. Затова по-разумно би било да се радваме на малките неща като мартничките, защото големи може никога да не дойдат.

Зачудих се обаче, как тези хора са живяли преди появата на интернет. Скрити зад анонимността на тази универсална трибуна те могат да напишат всичко с ясното съзнание, че това няма да им коства нищо. А ако оставим това настрана, интернет е чудесна възможност да концентрираш внимание и съответно - значение в себе си. Някои използват тази възможност по полезен начин, създавайки огромно количество безплатна полезна информация във виртуалното пространство. Други пък се опитват да направят същото, давайки публичност на негативизма си... Разни хора, разни идеали. Интернет дава достатъчно място за всички.