Има една порода хора, на които просто им е кеф да им е гадно. Спомням си знаменит разговор от ученическите години в немската гимназия:
Х: Абе знаеш ли, преди ми беше кеф да ми е гадно...
У: А сега какво? Сега ти е гадно да се кефиш нали?
Истината е, че ако искаш да ти е гадно, то винаги ще си намериш причина за това. Според мен това е някакъв, макар и по мое мнение извратен, начин да се наслаждаваш на живота и да вкарваш известна доза смисъл в него. Както казва една поговорка "If you enjoy hating life, you don't hate life - you enjoy it".
И все пак се изненадвам какви поводи за депресия и чумерене намират някои хора. В един от форумите, които посещавам редовно, въпреки че това става все по-безсмислено с течение на времето, един известен форумен оратор наскоро пусна пространна тема колко му е гадно от това, че хората празнуват Баба Марта и колко го депресират сергийте с мартеници из центъра. Разбира се, за да не излезе, че въпросния индивид е просто поредния депресар по форумите, той постъпи като типичен форумски депресар - в словесното си излияние се постара да докаже на всички нисши духом, които се кефят на празника, че всъщност те са прекалено прости в сравнение с неговата възвишена личност.
Баба Марта неволно разбуди страстите и на друг блогърски типаж, очевидно член на секта или умопобъркан поп. За него мартениците изведнъж се оказаха в разрез с християнството и всички възможни ценности. Те щели да погубят кръста, а пък всички, които ги носят, били заблудени овце в ръцете на Сатаната. По-нататък авторът обяви, че изливайки "свещената болка, която дави душата му", всъщност той се явява единствен източник на "свещената истина" и ако нямаше да прозвучи прекалено нагло, сигурно би се обявил и за достоен сам да увисне на кръста.
Два дни по-късно на мода излязоха други теми - защо на Националния празник по Нова Телевизия давали турски сериал. Разбира се по кабела ти може да текат още 150 канала, но по някаква причина точно на 3 Март ти ще седнеш да гледаш точно Нова телевизия и нищо няма да те подсети, че можеш с едно натискане на копчето просто да разкараш турския сериал и да гледаш каквото ти е кеф. Или по-добре да поизлезеш малко на въздух, защото времето беше хубаво, а движението - спокойно. Гледането на Нова телевизия не е задължително, а според мен не е и препоръчително, но това е отделен въпрос.
Вървейки привечер на 3 Март по жълтите павета, отчаяно търсейки кафе, което да отговаря на единственото изискване да не е пренаселено, случайно срещнахме и групичка симпатизанти на Атака. Очевидно и техните редици оредяват постоянно, защото в сравнение с минали година тази групичка едвали би могла да формира повече от 3-4 карета белот, което е направо жалка картинка. Начумерени и видимо добре почерпени момченца и момиченца в края на пубертетската възраст преминаха площада с войнствени крясъци "Атака, Победа" и се натовариха на един автобус, след което всичко утихна. Кого точно атакуваха и как имаха намерение да го победят не стана ясно нито от виковете, нито от развените знамена, но това едва ли има значение. От друга страна ако приемем, че така са отбелязвали годишнината от Освобождението, то не стана ясно какво общо има тяхната Атака с тази Победа и дали този, когото преди няколко години те обявиха за "новия Левски" е поне малко достоен за сравнение с кръпката на цървула на истинския Васил Левски. Но както и да е, важното е - те бяха сърдити... на някого... за нещо... както винаги. Докато в нормалните държави националния празник е повод за огромни тържества, които се помнят с години, ние тук го използваме, за да се разделим максимално. И да псуваме турците, циганите, руснаците, политиците, гадния европейски съюз, президента, бат Бойко, комшията и дори себе си за това, че обичаме да ни е гадно и не можем да се отървем от тоя навик, от което ни става още по-гадно. Затова по-разумно би било да се радваме на малките неща като мартничките, защото големи може никога да не дойдат.
Зачудих се обаче, как тези хора са живяли преди появата на интернет. Скрити зад анонимността на тази универсална трибуна те могат да напишат всичко с ясното съзнание, че това няма да им коства нищо. А ако оставим това настрана, интернет е чудесна възможност да концентрираш внимание и съответно - значение в себе си. Някои използват тази възможност по полезен начин, създавайки огромно количество безплатна полезна информация във виртуалното пространство. Други пък се опитват да направят същото, давайки публичност на негативизма си... Разни хора, разни идеали. Интернет дава достатъчно място за всички.
Няма коментари:
Публикуване на коментар