All you need is... John Lennon

Живеем в общество на разрушението. И си го харесваме, дори го издигаме в култ. Никой не може да ме убеди, че не е така. Погледнете празниците! Честваме дните, в които сме избили най-великите хора, раждали се някога, правим от тях дори национални празници, но никога не честваме дните, в които са се родили. Всяко дете знае кога е загинал например Левски, но колко знаят кога се е родил? Всички знаят и денят на Ботев, но това е денят на смъртта му. Ако излезем от родината принципът се запазва. Мнозинството хора знаят кога е загинал Джон Кенеди, или брат му Робърт, или Мартин Лутър Кинг и т.н. А колко от нас знаят кога тези хора са се родили???
Да, същото се отнася и за онова момче от Ливърпул, което, незабелязано от обществото, се родило в едно бедно семейство на днешния ден ( 9 октомври ) преди 70 години ( 1940 ). Кой би повярвал, че това момче, отгледано от леля си и получило доста слабо образование, след ранната си смърт едва 40 години по-късно, би могло да се окаже идол, определящ мирогледа на цели поколения? Джон Ленън доказа, че това е възможно.
Защото реалността оставя твърде много на въображението. Защото всичко, от което се нуждаеш, е любов. Защото, дори когато си то работническата класа, ти все пак можеш да бъдеш герой. Защото цветът на кожата няма значение, нито дължината на косата, нито дали си мъж или жена. Защото, колкото повече виждаш, в толкова по-малко си сигурен. Защото животът е това, което ти се случва докато си правиш други планове. Всички тези "защото" са до болка познати, но само Джон Ленън ги каза с глас. И остави на нас само да си представим...
Певец, музикант, композитор, поет, писател, художник, революционер... всичко това е вярно, приложено към името на Джон. Но е крайно недостатъчно и го описва в грешна светлина. Защото той не беше митично същество, макар да знаеше, че е по-велик от боговете. Той не беше безсмъртен, но заслужи безсмъртието си. Той беше човек като теб и мен. Но той даде воля на мечтите си.
Неговите концерти не бяха като днешните. Семпла сцена, дори без някакви особени декори. Но Джон не излизаше там, за да прави плиткоумно измислено шоу. Той идваше, за да каже нещо. И само от публиката зависеше дали ще го разбере. А неизменните тъмни очила очила бяха важна част от съобщението. Защото през тях изграждаш стена между душата си и злия свят наоколо. За да не могат да нахлуват в душата ти и да храчат в нея своята злина, както пее Висоцки.
Днес, 30 години след смъртта на Джон, аз се питам ако той беше жив днес, дали би свалил тъмните очила? Станал ли е светът по-добро място? Можем ли да го гледаме спокойно? Или напротив - всичко върви към разрушението и тоталното заличаване на понятието "човек" за сметка на може би "електорална единица"?
Максим Горки е написал навремето "Човек - това звучи гордо!". Според мен Джон Ленън е истински Човек. А на истинските хора трябва да се празнува рождението, а не убийството. Нека да спрем да се радваме на разрухата, която причиняваме, и да започнем да създаваме...
Какво ли?? IMAGINE!
Честит Рожден ден, Джон!